Институтът на Ройтерс в специален доклад прогнозира развитието на медиите, журналистиката и технологиите през 2016 г.Според автора на доклада - изследователят Ник Нюман, ще бъдем свидетели на настъпването на следните тенденции:
1. Възход на кратките новинарски форми
Според проучване на Global Mobile Consumer Survey на
Deloitte за 2015 г. 60% от хората поглеждат екрана на своя смартфон или таблет
в рамките на 15 минути, след като се събудят. С ниските цени на устройствата с
Android (някои от тях започват от едва 35 долара) прогнозите са, че до 2020 г.
80% от населението на Земята ще притежава поне по един смартфон.
Предизвикателството пред издателите е как да се преборят за вниманието на
хората, които държат мобилните устройства.
Затова една от категориите, които ще се развиват
най-динамично през 2016 г. според Reuters, е т.нар. notification content -
съдържание в свръхкратка форма, което потребителите получават като известие на
екрана на своя мобилен телефон или друго умно устройство. "Има едно ново
поколение, което не чете материали, по-дълги от едно смартфон известие",
казва Ото Тот, главен технологичен директор в The Huffington Post пред Reuters
Institute. "Журналистите, които могат да предоставят информация в
дължината на едно заглавие, ще са новите успешни новинари", допълва той.
Неслучайно през септември 2015 г. New York Times
обявиха създаването на специално звено от 11 души, което ще се занимава с
подготовката и разпространението именно на такъв тип съдържание. "Свикнали
сме да викаме от висок хълм към хората, но сега няма как да ги впечатлим, ако
не ги известим по удобен за тях начин", казва Андрю Фелпс, продуктов
директор "Съобщения" в New York Times. Очакванията са през 2016 г.
още големи медии да назначават специалисти в областта и да експериментират с
персонализирани сигнали към своите читатели, базирани на интересите и историята
на посещенията им. На етапа този модел все още не позволява добро монетизиране,
но в бъдеще ще се окаже ключов за издателите в създаването на лоялна публика и
в привличането на читатели към сайта и новинарските приложения, прогнозира
Reuters.
Платформите за съобщения като Messenger и WhatsApp,
собственост на Facebook, и Viber и Snapchat също се превръщат в интересен нов
партньор за медийните компании. Техните аудитории се разрастват бързо (само
преди няколко дни WhatsApp обявиха, че потребителската им база вече наброява 1
млрд. души) и някои от тях ще отворят своя код към издателите, за да могат да
разпространяват съдържание. Пример за това е Snapchat и услугата за дистрибуция
на журналистически материали Discover, която компанията обяви в края на 2014 г.
Чрез секцията на мобилното приложение за "самоунищожаващи се"
съобщения медиите имат възможност да публикуват директно своето съдържание в
платформата, достигайки до над 100 млн. души от милениум поколението (между 18-
и 35-годишна възраст), които влизат всеки ден в него.
Wall Street Journal е първата бизнес медиа, която
заложи на комуникация и дистрибуция на своето съдържание през Snapchat. Пред
Re/Code Карла Занони, редакторът, отговорен за развитието на аудиторията на
изданието, казва, че това е идеален начин медиата да привлече и задържи
вниманието на млади читатели. За издания като WSJ тази аудитория е особено
трудна за достигане, тъй като съдържанието им е достъпно единствено след
заплащането на абонаментна такса. Медиата има екип от пет души, който подготвя
специално съдържание за мобилната платформа и го публикува с периодичност от
осем пъти на ден.
2. Онлайн видеото ще продължи да царува
Последните няколко години определено могат да бъдат
наречени годините на видеорекламата. Инвестициите на рекламодателите следват
потреблението, а хората онлайн гледат предимно видео. Статистиките на големите
платформи го доказват. В началото на 2015 г. Facebook активно започна да
развива своите видео възможности и само за няколко месеца отчете средно 4 млрд.
видеогледания дневно. Twitter също отбеляза ръст на потреблението на видео
формати от 150% през миналата година. Анкетата на Reuters Institute сред
издателите показва, че около 76% от тях планират да инвестират в специални
екипи, които да разширяват видео инвентара на медиите.
Британската обществена медиа BBC например закрива
интерактивната си услуга Red Button TV, която позволява на зрителите да
взаимодействат с гледаната от тях телевизионна програма (например да получат
достъп до допълнително съдържание, най-често текст - бел. авт.) чрез
натискането на един бутон на дистанционното. Вместо това компанията ще създаде
нов продукт с фокус върху мобилното видео, който ще носи името Newstream. Платформата
ще предлага допълнителна информация, но в удобен онлайн видеоформат на екраните
на смартфоните. News Corp (собственик на издателя на Financial Times Dow Jones,
телевизиите FOX и Fox News и издател на The Sun, The Times и много други - бел.
авт.) обяви през есента на 2015 г., че ще придобие рекламната платформа за
видео Unruly, а The Guardian си партнира с Google в Digital News Initiative
(проект, насочен към финансиране на иновации в дигиталната журналистика - бел.
авт.), за да развива своите видеопродукти. А една от най-популярните сред
милениум поколението медии Buzzfeed ще инвестира допълнително в своя отдел от
250 душиBuzzfeed Motion Pictures, който към момента експериментира с различни
форми на видео. Huffington Post от своя страна ще създаде специална 24-часова
онлайн новинарска платформа, носеща името HuffPost 24. Услугата ще представя
новини на живо, кратки видеоформати, както и документални предавания и ще е
достъпна както чрез специален уебпортал, така и през мобилни приложения и VOD
(video-on-demand, видео по поискване - бел. авт.) "Важен приоритет за нас
е да можем да създаваме видеосъдържание, което да се консумира по всички удобни
за потребителите начини", казва създателката на медиата Ариана Хъфингтън.
Бумът на онлайн видеото доведе и до разчупване на
статуквото при традиционните медии. Очаква се пазарът на "видео по
поискване" услуги да се удвои през следващите няколко години, като
голямата част от ръста ще идва от пазари като Китай и Индия. Reuters Institute
предвижда силна година за Netflix, които ще разширят присъствието си на още
пазари и ще инвестират около 6 млрд. долара в собствено съдържание.
Междувременно британският регулатор Ofcom вече
отчита близо 5% намалено потребление на телевизия на Острова, причинено от
популярните VOD и OTT (over-the-top - т.е. онлайн, без нужда от традиционен
телевизионен абонамент - бел. авт) платформи. В отговор на това британската BBC
обяви в началото на тази година, че ще спре ефирното излъчване на своя младежки
канал BBC Three. Вместо това медиата ще премине изцяло онлайн, ще разработва
съдържание, съобразено със спецификите на онлайн средата и разпространението на
информация чрез социалните мрежи.
3. Медиите ще продължат битката с блокиращите софтуери
Блокирането на реклами чрез специални софтуери пък
ще продължи да бъде една от основните пречки пред бизнес модела на медийните
компании. Според проучване на Adobe и Page Fair близо 181 млн. комуникационни
съобщения са били блокирани през 2015 г., а потреблението на блокиращ софтуер
се увеличава с 41% всяка година. Пазарът наблюдава и решения като това на
ямайския телеком Digicel, който използва специален блокиращ софтуер, за да
филтрира целия интернет трафик, минаващ през мобилната мрежа. За да допуснат
своите реклами платформи като Google, Yahoo и Facebook трябва да споделят част
от рекламните си приходи с компанията.
Ето защо фокусът и при рекламодатели, и при медии
през тази година ще бъде върху намиране на подходящи решения, с които да
преборят "ненужния апокалипсис на интернет", както го нарече изпълнителният
директор на Interactive Advertising Bureau Рандал Ротернберг.
Reuters Institute прогнозира няколко посоки, в които
ще се развие битката срещу блокирането на реклами през 2016 г. Една от тях са
съдебните битки между компаниите - разработчици на блокиращ софтуер, и медиите.
С преминаването на блокиращите решения към мобилна среда (Samsung и Apple
позволиха добавянето на такъв тип приложения към произвежданите от тях браузър
приложения), издателите все повече ще търсят своите права в съда
Вероятно още издатели ще последват примера на Аxel
Springer, които през 2015 г. поведоха съдебни битки срещу редица софтуерни
компании. Вследствие на това медиата забрани и достъпа до своите сайтове на
потребители, инсталирали блокиращи решения. Подобна стратегия следват и издания
като Washington Post, които пренасочват тези свои читатели към специални
страници, подканващи ги да изключат своя филтриращ рекламите софтуер, за да
достигнат до желаното от тях съдържание. Това обаче може да рикошира в контраатака
от страна на софтуерните компании, които да потърсят технологичен начин за
"прескачане" на поставените от медиите защити. Дела водят още RTL и
ProSieben, но всички те са завършили в полза на компаниите разработчици с
мотива, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на
своите устройства.
Справянето с "рекламния апокалипсис" може
да се случи и чрез нови формати от по-ангажиращи и интересни реклами, пише още
Reuters Institute. Такива могат да са т.нар. native ads (т.е. реклами, които
изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели) или
разнообразни видео формати, които засега рядко попадат под ударите на
блокиращите софтуери поради спецификата на "сервирането" им.
В същото време големите рекламни платформи като
Facebook и Google ще останат имунизирани към този проблем. Те създават рекламни
формати, които не могат да бъдат блокирани (като тези в Instant Articles
например) или придобиват софтуерни компании, които разработват такъв тип
приложения. Това допълнително ще концентрира контрола върху глобалните рекламни
инвестиции в двата интернет гиганта.
4. Развитие на алтернативните модели за финансиране
Пред 2016 г. според Reuters Institute ще видим
иновации и в търсенето на различни източници на приходи за медиите. "Микроплащанията"
за съдържание ще наберат скорост като модел на финансиране.
За разлика от познатия paywall модел, при който
читателите плащат еднократно и потребяват цялото съдържание на медиата, тук
всеки потребител получава достъп до един конкретен материал след заплащане на
малка сума за достъп до него. Пример за това е платформата Blendle, която ще се
появи на пазара в САЩ по-късно тази година. В проекта са инвестирали компании
като New York Times и Axel Springer, а към януари 2016 г. интерес към него са
проявили над 550 хил. души. Подобен тип платформи ще позволят на големите
издатели допълнително да диверсифицират своите приходи, достигайки до
потребители, които предпочитат да се информират "на парче".
През тази година ще видим все повече примери за crowdfunded
медии (т.е. потребителите застават зад дадена идея, като я финансират със свои
средства - бел. авт.). Такъв тип модел имат редица онлайн издания, сред които
холандският проект De Correspondent, канадският Ricochet Media и германският
Krautreporter. Всеки от тях има собствен подход към този модел, като някои
разчитат и на реклами, други приемат корпоративни спонсорства, а трети залагат
на журналистически грантове и европейски програми. Това, което ги обединява, е
желанието им да развият журналистика,
финансирана от хората и създадена за тях и спрямо техните интереси. Подобен
проект има вече и в България. През 2015 г. сайтът "Клин-клин" успя да
събере едва 10% от търсените 50 хил. лв., необходими, за да стъпи във финалния
си вариант на пазара. Медиата функционира и днес, макар и с липсващи ключови
функционалности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар